Данък върху печалбата от залози в България: какво е и какво ще се промени през 2026
Available in US
Често чувам въпрос като „колко данък ще плащам, ако спечеля 5000 лева на залози?“ Отговорът ме изненадва някои хора и облекчава други: в България, при работа с лицензиран български оператор, играчът не плаща директно подоходен данък върху печалбите си от спортни залози. Данъкът се поема от оператора, и то под формата на GGR — Gross Gaming Revenue.
Това не е същото като „няма данък“. Има — но той е структуриран различно от това, което хората очакват. За 2023 година българската хазартна индустрия генерира GGR от 1,1 милиарда лева, от които около 250 милиона лева отидоха в държавния бюджет като данъци. Това е значителен принос, който се финансира индиректно през маржовете на операторите.
В тази статия преглеждам как работи системата, какъв беше режимът до януари 2026, какво се промени от началото на 2026, дали играчът има задължения за деклариране и какъв е фондът за отговорно залагане.
Какво е GGR и защо е важно
GGR — Gross Gaming Revenue, или брутен приход от хазарт — е централната концепция в българското данъчно облагане на залозите. Без разбиране на това понятие не можете да разбирате защо системата работи така, както работи.
GGR се изчислява като разликата между общата сума на залозите, направени от играчите, и общата сума на печалбите, изплатени на тях. Например, ако за месец операторът е получил 100 милиона лева залози и е изплатил 90 милиона лева печалби, GGR-ът му е 10 милиона лева. Това са парите, които остават при оператора преди оперативните разходи.
Защо данъкът се изчислява върху GGR, а не върху индивидуалните печалби на играчите? Защото това е оперативно по-просто, по-стабилно и по-малко изкривяващо за поведението на играчите. Ако държавата облагаше всяка индивидуална печалба, играчите биха имали стимул да избягват легалния пазар; ако облагаше залозите, операторите биха имали проблеми с международна конкурентност.
За 2023 година българската хазартна индустрия като цяло генерира GGR от 1,1 милиарда лева. От тях около 250 милиона лева отидоха в държавния бюджет като данъци. Останалите 850 милиона покриха оперативните разходи на операторите, маркетинг, поддръжка на платформи и накрая печалбата им.
За играча индиректно ефект на GGR данъка се чувства през маржовете на коефициентите. По-висок данък върху GGR означава по-малки маржини за операторите, което може да доведе до леко по-неблагоприятни коефициенти. Това е важно да се разбира при сравнение между държави с различни ставки.
Ставка 20% до януари 2026
Преди януари 2026 ставката на GGR данъка в България беше 20%. Тази ставка е била в сила в продължение на няколко години и е била сред средните стойности в Европейския съюз.
Сравнение в европейски контекст е полезно. Великобритания има ставка от 21% на GGR. Германия има ставка от 5,3% на оборот (което е различна база, но в крайния резултат подобна тежест). Швеция има 18% на GGR. Малта — стандартизирана юрисдикция за много онлайн оператори в ЕС — има по-ниска ставка (около 5% върху GGR), но със значителни допълнителни разходи за лицензиране.
20% ставката в България осигуряваше стабилна приходна база за държавата, без да правеше българския пазар неконкурентен спрямо съседните и европейските пазари. Това позволяваше на лицензираните оператори да поддържат разумни маржове и съответно — конкурентни коефициенти за играчите.
За играча в практически смисъл, 20% ставка означаваше, че когато прави залог с букмейкърски марж от 6%, неговите реални средства, които се „изпаряват“ към оператора, са приблизително 4,8% (защото 1,2% от тях отиват към държавата). Това не е директно усещане за играча, но е важно за разбиране на структурата на индустрията.
Системата на 20% работеше добре в продължение на няколко години. Гарантираше стабилна приходна база, операторите имаха планиращ хоризонт, играчите имаха предсказуема среда. Но през 2025 година бяха обявени значителни промени за 2026.
Нова ставка 25% от януари 2026
От 1 януари 2026 година ставката на GGR данъка в България беше повишена от 20% на 25%. Това е значително увеличение — 25 процентни пункта относително — което има последствия за всички участници в индустрията.
Основната мотивация за увеличението беше необходимостта от допълнителни бюджетни приходи. При GGR от 1,1 милиарда лева за 2023, увеличаването на ставката с 5 процентни пункта представлява около 55 милиона лева допълнителни приходи за държавата на годишна база.
За операторите това означава пряко намаление на маржовете. Ако преди 100 лева приход от играч носеше 80 лева оперативен капитал след данъци, сега носи 75 лева. Това е сериозен удар по бизнес модела, особено за по-малките оператори с по-тесни маржове.
За играча индиректните ефекти могат да бъдат няколко. Първи — възможно е леко влошаване на коефициентите, особено при по-малки оператори, които трябва да компенсират намалените си маржове. Второ — възможно е намаление на промоциите и бонусите, които са допълнителен разход за операторите. Трето — възможно е консолидация на пазара, при която по-малките оператори излизат, оставяйки 10-12 големи играчи вместо 15.
За играча също е важно да следи какъв е актуалният списък на лицензираните оператори след промяната — за по-задълбочена информация по тази тема препоръчвам отделна статия с актуален списък на лицензирани оператори след промяната.
Тенденцията към по-високи ставки не е специфично българско явление. Великобритания обяви увеличение от 21% на 25% за определени категории, Холандия повиши своята ставка през 2024. Това отразява общоевропейска тенденция към по-стриктно облагане на хазартния сектор.
Играчът задължително ли декларира печалбата си
Един от най-често задаваните въпроси от мои познати е „трябва ли да декларирам печалбата си от залози в годишната си данъчна декларация?“ Отговорът зависи от това с кого играете.
При работа с лицензиран български оператор, играчът не е задължен да декларира печалбите си в отделна позиция от годишната си данъчна декларация. Системата работи на принципа, че данъкът вече е удържан от оператора през GGR. Печалбите, които играчът получава, се третират като „обработени“ от страна на държавата.
Това има важно практическо последствие. Когато получавате печалба от лицензиран български букмейкър, тя не се счита за облагаем доход, който трябва да бъде включен в декларацията ви. Това опростява значително данъчното третиране на нормалния играч.
Има изключения, които изискват внимание. Първото е, ако сте професионален играч и залозите са основният ви източник на доходи — тогава може да попаднете в по-сложна категория, която изисква консултация със счетоводител. Второто е, ако играете при оператори извън България, които не са лицензирани от НАП.
За тези, които играят при чуждестранни (не-български лицензирани) оператори, ситуацията е по-сложна. Печалбите от такива оператори могат да попадат под общия режим за облагане на доходи от чужбина, който има свои изисквания за деклариране. Това е област, в която препоръчвам консултация с квалифициран счетоводител, а не следване на онлайн съвети.
Накратко — играч, който работи изключително с лицензирани български оператори, не трябва да се притеснява за допълнителни декларации. Това е едно от ключовите предимства на регулираната среда.
Фондът за отговорна игра — 10 процента
Малко известен, но важен компонент на българската данъчна система за хазарт е фондът за отговорно залагане. Той получава 10% от приходите на GGR данъка и финансира конкретни инициативи за противодействие на проблемния хазарт.
10% от GGR данъка — което в абсолютна стойност е значителна сума — отиват специално в този фонд, който е отделна структура. Той не е оперативно част от държавния бюджет; парите имат целево предназначение за програми за превенция, образование и помощ при проблемен хазарт.
Какво финансира фондът? Първо — национален хелплайн за хора с проблеми с хазарта. Второ — образователни кампании в социалните мрежи и медии за разпознаване на ранните признаци на проблемно поведение. Трето — изследователски проекти за разбиране на епидемиологията на хазартната зависимост в България. Четвърто — обучение на специалисти (психолози, социални работници) за работа с засегнати лица.
За играча значението на този фонд е двойно. От една страна — той е реалното материално доказателство, че държавата подхожда сериозно към темата за отговорно залагане. От друга — играчите имат достъп до структурирана поддръжка, ако се сблъскат с проблеми, без да трябва да я финансират лично.
В по-широк европейски контекст, България е сред държавите с по-високо процентно отделяне за отговорно залагане. Великобритания има подобна схема, но с по-нисък процент (около 0,5% от GGR). Други държави не отделят формално приходи специално за този фонд.
Длъжен ли е играчът да декларира печалба от лицензиран български букмейкър?
Не — при работа с лицензиран български оператор играчът не е задължен да декларира печалбите си в годишната си данъчна декларация. Данъкът вече е удържан от оператора през GGR (Gross Gaming Revenue), и получените от играча средства не се считат за облагаем доход в отделна позиция. Изключение има, ако сте професионален играч с залозите като основен източник на доходи — в този случай препоръчителна е консултация със счетоводител.
Какво се случва с печалба от чуждестранен букмейкър по отношение на данък?
Печалбите от чуждестранни (не-български лицензирани) оператори могат да попадат под общия режим за облагане на доходи от чужбина. Това изисква индивидуално разглеждане и често консултация със квалифициран счетоводител. Допълнителен риск е, че при чуждестранни оператори нямате правна защита по български закон, а получаването на средствата от тях може да генерира допълнителни усложнения при банковия преглед.
Изготвено от редакцията на „Бокс Залози”.
